Калигула
от Албер Камю
Режисьор Диана Добрева
Превод и сценична версия Диана Добрева, Александър Секулов
Сценография и костюми Нина Пашова
Композитор Петя Диманова
Музика на живо Петър Йорданов - Бъни
Хореография Ангелина Гаврилова
Художествено осветление Лальо Христов
Асистент режисьор Ирина Митева
Фотограф Божидар Марков
Фотограф на плаката Ивайло Станев
Дизайн на плаката Янина Петрова
Участват
Деян Донков, Жорета Николова, Александра Василева, Йордан Биков, Деян Ангелов, Биляна Петринска, Елена Петрова, Йосиф Шамли, Зафир Раджаб, Стефан Къшев, Вяра Табакова,Цветан Пейчев, Калоян Стойчев, Кирил Недков, Албена Ставрева, Славена Зайкова, Елица Йовчева, Ирина Митева, Ахмед Юмер, Александър Евгениев, Димитър Димитров
Премиера
Народен театър „Иван Вазов“
27 октомври 2017 г.
Награди
- За Костюмография – Награда Академия АСКЕЕР 2018
Номинации
- за Главна мъжка роля на Деян Донков – Награда Академия АСКЕЕР 2018
За спектакъла
Изминалите над 2000 години от смъртта на Гай Цезар Германик, по-известен като Калигула, не могат да заличат образа му на жесток, необикновен и тираничен римски владетел. Смело може да се твърди, че той е една от най-противоречивите исторически фигури с необикновенна и ексцентрична диктатура. Умората от идеологиите ражда тирания, а нуждата на тиранията от идеология я разрушава, казва режисьорът на това изключително внушително и силно внушаващо представление Диана Добрева. Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. В пиесата на Камю Калигула е чужденец на педантичната логика, Сизиф на абсолютната власт. И ако императорът е режисьор с безконтролна воля, то смъртта е премиера, на която всички са задължени да се явят. И колкото повече се усилва нагона за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният историческият миг прави особено валидно разбирането на Камю, че живота на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота. Смъртта не решава нищо и живота продължава в ненарушима тишина и празнота.
Народен театър „Иван Вазов“